Прости ми,мамо,
сълзите ми сега не парят твоито рамо,
а падат върху листа пожълтял,
над който днеска твоето момиче
с разплакани очи ще те обича,
ще шепне "Мамо!" с гласа си отмалял.
А колко пъти през живота
си чувала таз нежна дума ти
и колко пъти си била толкова обичана,
за да се леят твоите сълзи?
Ти винаги била си нежна с мене,
но аз вечно забързана в живота млад,
не проумявах думите ти откровени.
Не спирах даже, не знаех, че оставям
във теб завинаги частица хлад.
Ти вечно примирена си била
и колко ли на теб ти е тежало,
когато в свойта дъщеря,
си виждала ти себе си, като във огледало.
А колко труд положила си ти,
за да съм сита, да не липсва нищо,
за да се сбъдват моите мечти,
за да запалиш ти във мен огнише.
И за лишенията, знам, прикривани с утехи,
да може дъщеря ти пак да е добре,
да има тя със кър излишни дрехи,
а твоето сърце - само една,за да се побере.
Колко горчивина в очите се събира,
когато аз не чувствам, че ти липсвам,
че във душата ти нещо отмира,
че все със мен е всяка твоя мисъл.
А колко си щастлива ти, когато
на празник цветенце ти поднеса,
а то за теб е повече от злато,
което ще извърши чудеса.
Не забелязвам нишките сребро,
преплели се в косата ти игриво,
а ти все казвaш: "Тов е за добро."
и мъките понасяш мълчаливо.
За твоите нещастия и радости сега,
за сълзите ти, по мене пропиляни,
за неизмеримата тъга.
А колко щастие във теб остана?
Знам, щастието бях и си оставам аз.
Да можех цялото ти майчино сърце
да сгрея, за да стопя пътеките от мраз,
за да се радвам, че със теб живея.
Макар и късно, ти изповедта ми приеми,
изтрий ти болката и винаги обичай!
И знай, и в паметта ти остани
на твоето пораснало момиче...
А вече свършва листа пожълтял,
сърцето чувства, че сълзите галят твойто рамо,
и смисълът, за който си живял,
е само в трите думи:
ПРОСТИ МИ, МАМО!